Представяте ли си във Великобритания след всеки управленски мандат да се пръква нова партия. И не само да се пръква, ами и да спечелва изборите и да управлява. Аз не си го представям. В Англия е твърде прохладно за подобни растежи. Но не и у нас.
Свършил-несвършил мандатът на една политическа сила и започва роене – я нейно, я на сателитите й. Така се получи в последните 20 години със социалдемократите, със земеделците, с всякакви леви и десни субекти.
Да поразсъждаваме малко. Създава се нова партия. Откъде ще вземе членове, симпатизанти, ядро и екип? От същия човешки материал, който е градил партии и до ден днешен. Той обаче е минал през много бои. Първо си е бил червен, макар и с отвращение. После е станал син – вероятно с ентусиазъм. Светлосини и тъмносини нюанси, ярки и по-бледооранжеви (с тук-таме лила) също не липсваха.
След голямата шарения на въпросния материал му се е наложило и да пожълтее – не е лесно да се оцялява в тази работа. И накрая да положи поликолорната си същност пред пиедестала на ГЕРБ.
Цялото това шизо-мазо-мазало спешно се нуждае от нещо медицински бяло, но това е друга тема.
В цял свят има леви и десни, консерватори и либерали, републиканци и демократи. У нас има ляво-десни консервативни либерали и напълно демократизирани републиканци.
Видно е, че на политическия пазар се работи по същия начин, както при повечето храни и напитки - опаковките са различни, а съдържанието е от един казан.
Едва ли някога авторът на термина „партийно строителство“ си е представял, че това занимание ще увлече толкова много хора. И че ще им бъде основен поминък.
Но ние добре разбираме защо кипи такава дейност. Първо, наистина си е поминък – нелош при това. Второ, много по-лесно е да излъжеш хората да гласуват, ако им предложиш нещо ново. Защото старото обикновено ги е разочаровало. И защото надеждата умира последна. Както, впрочем, и наивността.
Ние разбираме и друго. Появата на нови политически субекти е много полезна за старите – раздробява вота, разсейва електората и в следващия парламент влиза който трябва.
Изтерзаният и последователно накисван в какви ли не краски човешки материал просто няма как да създаде нещо наистина ново. Обилно рекламираните нови политически субекти ще са нови толкова, колкото е нов скелетът-сървайвър в гардероба. Като надникне оттам, прилича на всеки, явявал се по телевизията в последните години.
А бе, тия скелети в тоя гардероб не свършИа ли, би попитал Нане.
Е, Нане, отговори си сам.
Вуте е зает - прави партии.