Шекспир в трамвай 20

Ако софиянец по някаква причина сглупи да ползва градския транспорт, може да види какво ли не, понякога цяло представление. И то през очите на четирима англичани, озовали се по някаква причина в трамвай 20. Гледат с интерес околния пейзаж и почти не коментират. Вероятно защото тракането по трамвайните релси далеч не е така безшумно, както в тяхната столица.

В един момент се качва неизбежният контрольор. Слага си елечето - доста след като се е качил, както винаги, и започва да упражнява високохуманната си професия. Стига до англичаните и им иска билети. На български език, разбира се. Те пък на английски изразяват недоумението си, че от тях се иска нещо, което са смятали да си купят в самия трамвай.

Контрольорът вика на помощ говореща езика им девойка, която обяснява, че е трябвало предварително да се снабдят с билет, а не в превозното средство. Чужденците са леко изненадани, че само те не знаят това задължение на пътника, но са готови да си платят. Пак на българо-английски се изяснява, че ще получат тикетс, но те ще са вид глоба и съответно няма да са по 70 стотинки, а по “севън лева”.

Изумените островитяни плащат, а контрольорът слиза от следващата врата на първата възможна спирка – четири по седем си е добра заработка и останалите пътници не са удостоени с контрольорско внимание. Англичаните отбелязват тихичко този факт и продължават съзерцанието. Прави, разбира се, защото местата за сядане се окупират светкавично след познатите кратки схватки.

За техен потрес от най-предната врата се качва циганин с хармоника и празна чашка, който разбутва неколцина слизащи и качващи се. Както знае всеки софиянец, тези действия понякога стават едновременно. Да, ама англичаните до този момент не са знаели, че може и така.

Слизаща баба се скарва на циганина, че се бута, а той я пита не вижда ли, че е сляп. В разправията се намесва и ватманът. Чужденците се чудят какъв ли инцидент се случва там. Но за кратко. Трамваят потегля, циганинът засвирва с хармониката и тръгва между хората, поднасяйки чашката. Свирене е силно казано, но произвежда някакви наподобяващи мелодия звуци. През няколко секунди отлепя устни от хармониката и благославя на висок глас: “Го-о-оспод здраве да ви дава”.

Поданиците на Нейно Величество Елизабет Втора са втрещени – концерт без пари! Уан мен шоу в трамвая! Къде ти в мъгливия Албион ще видиш подобно нещо. Но тази илюзия, както повечето такива, е краткотрайна - става ясно, че човекът проси. Британците са видимо впечатлени.

На спирка “Централна баня” изумлението им достига апогея си – почти всеки влизащ в трамвая влачи туби с вода – по три, по пет, товари народът с пъшкане и охкане. Чужденците не знаят колко е важно за българина да пие здравословни течности, затова приемат с огромно учудване този акватуризъм.

Слизайки от превозното средство, гостите на столицата изглеждат като хора, които наистина са видели спектакъл. При това – само срещу две лири. Ние пак сме на кяр, защото си гледаме такива неща за десет пъти по-малко пари.

След тях обаче остава да витае Шекспировият въпрос. В случая – да бъда или да не бъда горд, че съм българин?

Вестник "Монитор", 24.09.2007