От последните обявени цифри за принадлежност към ДС на по-новите управленци особено отчетливо се вижда колко много обичат властта бившите тайни служби. Като процент ДС има най-сериозно присъствие не в парламента, не в местните органи, а в изпълнителната власт. Което е близко до ума - там е реалното управление, там са парите на държавата, там са механизмите за регулация и контрол. Последните две неща винаги са били важни за рицарите на плаща и кинжала - и в соцепохата, и след нея.
Оказва се обаче, че властта също обича Държавна сигурност. Иначе нямаше да се получи така, че 130 министри, зам.-министри и шефове на агенции да са доказани сътрудници (виж на стр.2). От 673 проверени това прави близо 20 процента. Тоест, всеки пети участник в изпълнителната власт на демократичната ни държава е бил под контрол. Принадлежал е към онези, за които е имало начин да бъдат принуждавани. Към какво ли не.
Излиза, че икономическите лостове са били не в ръцете на онези, за които сме гласували, а в съвсем други. Точно в онези, от които сме бягали.
В такъв случай кое е по-правилно да се каже: “Честито на печелившите” или “Халал да им е”?

Вестник "Монитор", 12.02.2008 г.