Постинг
07.11.2008 14:57 -
Десети мина и чл. 1 дебне отвсякъде
Десети ноември е дата, която всеки българин помни по своему. Лично на мен ми се случи да празнувам с колеги два рождени дни последователно. Навръх паметната дата в курса ни от Факултета по журналистика имаше само двама-трима трезвени. Та от тях научихме какво се е случило, докато сме вилнели безпаметно на един таван в квартал "Подуене". Викали сме "Наздраве", докато режимът е падал - за ужас при едни и за голям шанс при други.
На един измъчен "Респром" гледахме новините с изненаданата физиономия на Тато, който така и не предусети какво са му готвели скъпите другари. Тъжното му лице и махмурлукът се преплетоха в главата на всеки от нас, тогавашните студенти и днешни строители на демокрацията. Опиянението и опомнянето станаха илюстрация на дежавю, на бъдеще в миналото или по-скоро на обратното. А таванът, както и "Респром"-ът бяха обявени за исторически.
След това дойдоха митингите, бденията и исканията за оставки на кого ли не. Имаше скачане и скандиране до скъсване. Знаеше се, че който не скача, е червен. Но и тези, които са скачали, също са били такива, само че това го разбрахме доста по-късно.
Партийни активисти с гъвкава ориентация поведоха демократичните битки и ги превърнаха в гротеска. Кандидат-членове на БКП станаха сини шамани, вождове и учители. Лъвчето обаче грееше и нямаше как да не го харесва човек.
Сега то е разпнато между досиета и далавери. Старата генерация, живяла като истинска опозиция 45 години, отмира в буквалния смисъл. Новата се интересува от три неща - пари, повече пари и доста пари.
По предложение на Благовест Сендов тържествено беше отменен член първи от старата Конституция, регламентиращ ръководната роля на партията с главната буква. С бурни аплодисменти, преминаващи в нестихващи овации. Защо ли? Днес това изглежда като най-обикновен театрален жест.
Упражнението се оказва безсмислено, защото лидерите на всички управляващи впоследствие партии оглавяват държавната власт. Аргументът е, че така се прави в нормалните държави. Възможно е. Нашата не е била такава. Но ако някога стане, това едва ли ще е заради ръководната роля на някоя партия.
И днес член първи дебне отвсякъде. Сливането на партията с държавата се различава от предишното само по това, че не става дума за една-единствена, а за няколко различни (може би) партии.
Вестник "Политика", 7-13.11.2008
На един измъчен "Респром" гледахме новините с изненаданата физиономия на Тато, който така и не предусети какво са му готвели скъпите другари. Тъжното му лице и махмурлукът се преплетоха в главата на всеки от нас, тогавашните студенти и днешни строители на демокрацията. Опиянението и опомнянето станаха илюстрация на дежавю, на бъдеще в миналото или по-скоро на обратното. А таванът, както и "Респром"-ът бяха обявени за исторически.
След това дойдоха митингите, бденията и исканията за оставки на кого ли не. Имаше скачане и скандиране до скъсване. Знаеше се, че който не скача, е червен. Но и тези, които са скачали, също са били такива, само че това го разбрахме доста по-късно.
Партийни активисти с гъвкава ориентация поведоха демократичните битки и ги превърнаха в гротеска. Кандидат-членове на БКП станаха сини шамани, вождове и учители. Лъвчето обаче грееше и нямаше как да не го харесва човек.
Сега то е разпнато между досиета и далавери. Старата генерация, живяла като истинска опозиция 45 години, отмира в буквалния смисъл. Новата се интересува от три неща - пари, повече пари и доста пари.
По предложение на Благовест Сендов тържествено беше отменен член първи от старата Конституция, регламентиращ ръководната роля на партията с главната буква. С бурни аплодисменти, преминаващи в нестихващи овации. Защо ли? Днес това изглежда като най-обикновен театрален жест.
Упражнението се оказва безсмислено, защото лидерите на всички управляващи впоследствие партии оглавяват държавната власт. Аргументът е, че така се прави в нормалните държави. Възможно е. Нашата не е била такава. Но ако някога стане, това едва ли ще е заради ръководната роля на някоя партия.
И днес член първи дебне отвсякъде. Сливането на партията с държавата се различава от предишното само по това, че не става дума за една-единствена, а за няколко различни (може би) партии.
Вестник "Политика", 7-13.11.2008
Но не смятам, че трябва да стоим и да гледаме, мърморим и да се вайкаме. Мисля, че всеки трябва да предложи по нещо и да търсим изход.
цитирайда изберем в следващия парламент само хора, които ще гласуват за редуциране на състава му до 100 депутати и намаляване на разходите за законодателство с повече от 50%. става ли?
цитирайИ това е решение, но трудно ще се откажат от депутатското кюфте.
цитирайнаистина има възможност да стане, ако се изберат подходящите хора за депутати. Те да си знаят, че това им е мисията. Да им се постави като условие на всички, които ще кандидатстват за следващия парламент. Ако не се съгласят, да бойкотираме изборите. Какво ще кажеш?
цитирайФактът е, че гласуват пенсионери, преселници с автобуси и т. н., а не активните хора, на които им зависи от това живота, е вид бойкот. Милен Цветков има добро предложение само който спечели над 50 % от имащите право на глас да може да управлява, но е глас в пустиня. Предполагам, че сте наясно, че от нас обикновените хора не зависи нищо. Всичко се решава в партийните централи, даже и не в местните партийни клубове.
цитирай
