Постинг
23.01.2009 23:02 -
Два пъти мери, един път гласувай
Kолко пъти един българин би отишъл да гласува в рамките на три месеца? Максимум веднъж, и то ако има за кого. Това е може би най-същественият плюс на идеята за обединяване на евровота с парламентарните избори. С едно отиване до урните българинът ще посочи избраниците си за двете институции. Защото ниската избирателна активност у нас не е проява на аполитичност по европейски, а е продиктувана от натрупаното през годините отвращение към хората, които влизат във властта най-вече заради облагите от нея.
За да се случи обаче гласуване в един ден, са нужни промени в Конституцията. Те могат да минат през парламента, само ако ги подкрепят 180 народни представители.
Това прави начинанието твърде сериозно, за да се подценява. На пръв поглед изглежда, че без левицата промените няма да се реализират. Но това е вярно само при условие, че тя е единна по въпроса. Оказа се, че не е. Самият Георги Първанов се обяви в подкрепа на общата дата. Както е известно, в парламентарната група на БСП има доста верни на президента хора. Колкото и да е тежка дилемата пред тях, по-вероятно е да подкрепят линията на държавния глава. Така хем коалицията няма да се клати, хем опозицията ще остане с един коз по-малко. Пък ако е рекъл Господ, разбирай ЦИК, може и да не е толкова пагубна за БСП общата дата за избори.
Разбира се, подобен вот би донесъл и негативи. Освен чисто партийни, те имат и обществени измерения. Гласуването в един ден вероятно ще причини неудобства, дори объркване. Първо избирателят ще трябва да запомни кой с кого се е обединил (защо - не е толкова важно). След като разбере последния формат на коалицията - лява, дясна или някоя от средните - да реши за кого да гласува. И там вече ще е нужна доста добра организация от страна на партиите, които няма да бъдат доволни, ако гласуващият мисли за един, а пуска в урната бюлетина за друг.
Неведнъж експертите по обществени нагласи са посочвали, че еди-кой си вот бил наказателен - хората наказвали политиците заради лошия си живот. Ако се случи така и тази година, нека да е поне само веднъж.
За да се случи обаче гласуване в един ден, са нужни промени в Конституцията. Те могат да минат през парламента, само ако ги подкрепят 180 народни представители.
Това прави начинанието твърде сериозно, за да се подценява. На пръв поглед изглежда, че без левицата промените няма да се реализират. Но това е вярно само при условие, че тя е единна по въпроса. Оказа се, че не е. Самият Георги Първанов се обяви в подкрепа на общата дата. Както е известно, в парламентарната група на БСП има доста верни на президента хора. Колкото и да е тежка дилемата пред тях, по-вероятно е да подкрепят линията на държавния глава. Така хем коалицията няма да се клати, хем опозицията ще остане с един коз по-малко. Пък ако е рекъл Господ, разбирай ЦИК, може и да не е толкова пагубна за БСП общата дата за избори.
Разбира се, подобен вот би донесъл и негативи. Освен чисто партийни, те имат и обществени измерения. Гласуването в един ден вероятно ще причини неудобства, дори объркване. Първо избирателят ще трябва да запомни кой с кого се е обединил (защо - не е толкова важно). След като разбере последния формат на коалицията - лява, дясна или някоя от средните - да реши за кого да гласува. И там вече ще е нужна доста добра организация от страна на партиите, които няма да бъдат доволни, ако гласуващият мисли за един, а пуска в урната бюлетина за друг.
Неведнъж експертите по обществени нагласи са посочвали, че еди-кой си вот бил наказателен - хората наказвали политиците заради лошия си живот. Ако се случи така и тази година, нека да е поне само веднъж.
Няма коментари
