Малцина са българите от по-ново време, които успяват да се впишат в историята на страната с достойни дела. Сред тях безспорно е изследователят на Антарктида проф. д-р Христо Пимпирев. Близо четвърт век леденият континент привлича интереса му неудържимо, а водените от него български полярни експедиции имат както научен, така и практически принос за страната. И ако научният е познат на по-тесен кръг специалисти, практическият е известен на почти всеки българин. Държавата ни има своя територия на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетландски острови. Този факт дава основание за шегата, че видният ни полярник пръв след цар Иван Асен Втори разширява България с мирни средства.
Може и да изглеждат на пръв поглед трудно съвместими, но изследователската страст и академичната кариера мирно съжителстват у професора по геология. Дори се вижда как първото подхранва по съвсем естествен начин второто.
Началото на антарктическата одисея има силен идеалистичен заряд. През 1987-1988 г. група млади български учени, ентусиазирани от 100-годишнината на Софийския университет, решават да я отбележат по нестандартен начин - с антарктическа експедиция. С тази щура идея е сложено началото. Впоследствие базата получава името на най-старото ни висше училище - "Св. Климент Охридски". Към днешна дата полярните ни експедиции са вече 17. За всяка от тях Пимпирев и хората му сами търсят финансиране и сами реализират всичко до последния детайл.
Израстването му в академично отношение е също толкова последователно. Получава магистърска степен по геология през 1978 г., през 1981 г. е избран за асистент, през 1984 г. е вече старши асистент, от 1988 г. - главен асистент, от 1994 до 2004 г. доцент, а от 2005 г. професор.
В многобройните си интервюта полярникът признава, че пътешествията са в кръвта му, но и че те съвсем не са просто авантюра, а имат сериозни научни цели. Ръководените от Пимпирев екипи от специалисти осъществяват проучвания, които са с изключително ценна практическа насоченост. В резултат от експедициите не само се пишат научни трудове, но и страната ни влиза в Антарктическия договор. Това всъщност е правителството на Ледения континент, в което 27 държави имат право на глас.
Според професора по геология това е важно за България, защото един ден природните богатства на Антарктида ще имат още по-голяма стойност.
Леденият континент е фаворит на Пимпирев, но далеч не е единствен обект на изследванията му. Списъкът с обектите на научния му интерес е дълъг. Участва в експедиция до връх Ама Даблам, Непалските Хималаи, води спелеоложка експедиция в Китайското карстово плато, търси злато във Виетнам, изследва Колумбийските Анди, участва и в първите канадско-български теренни проучвания на о-в Елсмир.
Освен с тези експедиции околосветските траектории на изследователя се допълват и от преподавателски ангажименти. Чел е лекции в Колумбия, Германия, Южна Корея, Чили, Испания и Канада. И във всичките си начинания е подкрепян безрезервно от своето семейство, за което говори винаги с обич.
Преди дни директорът на Българския антарктически институт бе избран за вицепрезидент на заседание на Европейския Полярен Борд (EPB) в Берген, Норвегия. Това е важна научна организация, подпомагаща и координираща европейските инициативи за полярни изследвания и развитието на нови изследователски програми в полярните региони. Безспорно избирането на проф. Пимпирев на този пост е голямо признание за България, която все повече се утвърждава сред полярните нации.
Освен следа в науката, всяка антарктическа експедиция оставя и куп романтични спомени - посрещане на традиционни празници насред ледената пустош, честването им с народни гозби и песни, гостувания на приятели от други страни в българската база. Книги, снимки и филми са запечатали както работата, така и много от веселбите, вихрещи се при немислимите за израслите в умерен климат минус 60 и 70 градуса.
В свои интервюта професор Пимпирев обяснява, че с развитието на комуникациите Антарктида става все по-обитаема и че посещенията днес се осъществяват в много по-комфортни условия, отколкото преди 20 години. Но уточнява, че физическата закалка и екипировката са от изключително значение в суровите тамошни условия.
Изследователят разказва как с часове е наблюдавал пингвини, пързалящи се един след друг във водата - без пререждане, без характерното за човешката общност перчене. Нарича любимия си континент "Обетованата земя". Не крие, че плановете му като изследовател там са дългосрочни и че им се е отдал изцяло. "Там всичко е много чисто. Взаимоотношенията между хората са други. Това е сурова страна и условията там карат хората да се променят. Да стават по-добри един към друг", казва полярникът.
Последните му проучвания са по проекти, свързани с глобалното затопляне и той не крие тревогата си от последствията. "То най-отчетливо се усеща в Антарктида", каза след последното си завръщане от Антарктида ръководителят на експедицията. През февруари нашите изследователи са направили деветметров сондаж в замръзналата скална почва на остров Ливингстън. Поставили са съвременна апаратура, която ще следи изменението на климата, като пробите тепърва ще се изследват. Полярниците са монтирали и нова метеорологична станция, която ще дава възможността да се отчита какво е времето в българската база.
Трудът на професор Пимпирев заслужено е получил своите награди. На остров Ливингстън има Пимпирев ледник и Пимпирев бряг. Носител е високи държавни отличия. Но със сигурност би бил най-щастлив, ако българските антарктически експедиции се сдобият с по-сериозно финансиране, за да разчитат на собствена логистика, а не на чужда. И може би е време държавата да разбере в какво си струва да се инвестира - в това, което е част от бъдещето.
Вестник "Политика", март 2009
.