Брутно вътрешно щастие предложиха от мъдрата държава Бутан. Това да замени показателя Брутен вътрешен продукт, ако човечеството иска да живее, а не да се самоубива чрез хиперматериални ценности.

Като човек от десетата по нещастие страна се двоумя да приветствам ли тази идея или да я отхвърля. По БВП сме в дъното на класацията, по щастие – също.

Относно БВП нещата са по-ясни, но винаги съм се чудила как точно дефинират щастието тези, които правят проучванията. Доста велики умове са се напъвали по тази тема, но формула няма и до днес. Как ли тогава се класират цели държави?

Питах хората край мен какво ги прави щастливи. Отговор 1: като видя, че нямам скоби на колата. Отговор 2: като не ме наругае някоя продавачка. Отговор 3: като ме посрещне у дома кучето, което истински ме обича. Отговор 4: като не си забравя телефоните вкъщи. Отговор 5: като си получа заплатата. Отговор 6: само по избори, защото ме броят за нещо. Това сложи край на анкетата. Не че показа резултати като за ООН, но поне е истинска. Вижда се – хората са различни. И определено нямаме единен национален идеал за щастие.

Във всеки случай си оставам с подозрението, че щастието е нещо различно от качеството на живот и никоя класация не може да ме убеди в обратното. Срещу мен живеят цигани, които по цял ден пеят и танцуват. Качеството им на живот е сто пъти под моето, ток нямат, нито пък баня, но ми се виждат много по-щастливи. Следователно?

Преди доста време пак имаше класация на щастието и тя извади съвсем различни резултати – почти като моята съпоставка с комшиите. Излезе, че в някои бедни страни хората са доволни от живота, а в други, уж богати и напреднали, всеки десети се самоубива. Няма да ги цитираме, те си се знаят.

Затова на сегашната класация не хващам много вяра. По-скоро надделява подкрепата ми за предложението от Бутан. Ако напредъкът на държавата се измерва по щастието, по-лесно ще се класираме нагоре в таблицата. Както вече споменах, моите пеещи и танцуващи съседи не само оцеляват без ток и вода, но са и видимо щастливи. Не се тревожат какво ще стане утре, за вдругиден пък съвсем.

Освен това имат осем деца.

Това ме изпълва с оптимизъм - един ден със сигурност ще станем най-щастливата нация.

И брутно, и вътрешно, и отвсякъде.

04-04.2012 г.