С тази реплика се обърна човек с дете и с торби в ръце, когато такси мина през локва на пешеходна пътека и ги изкаля. Човекът с детето беше гневен наистина, а шофьорът наистина беше простак.
Тази случка показа в три секунди всичко, което се случва с нас днес. Българите не се ценим достатъчно помежду си, не се уважаваме един друг, а когато искаме да превъзпитаме някого, просто го наругаваме.
Проблемът има много страни и много имена. Преди 15-20 години се наричаше национален нихилизъм и се изследваше от уважавани професори. Вече не се нарича така, защото е ежедневие. Мачкането на българското вече се е превърнало в наш собствен национален спорт. Не минава минута, без някой някъде да напише/ каже/извърши нещо против българина – и като отделно лице, и като събирателен образ.
Хулим се сами. Постоянно повтаряме колко сме тъпи, болни и нефелни. В резултат ставаме наистина такива. Най-голямата ни радост е, когато някой в или от чужбина констатира колко зле СА или СМЕ българите. Вместо да го игнорираме или дори да му се противопоставим, ние го тиражираме като зомбирани. Така угнетеното нещо, наричано в миналото народ, става още по-угнетено.
И някак неусетно се самовъзприемаме като нация от неудачници.
Това е пагубно.
Не става дума за политиката или за кризата. Винаги е имало и ще има по-богати, по-могъщи и по-готини от нас, независимо дали става дума за човеци или народи. Но как са го постигнали? На първо място, вградили са в начинанията си много положителна енергия, ентусиазъм и собствен заряд. Тръгнали са към постиженията си с увереност, а не с ненавист към себе си и рода си.
Много ни се чудят чужденците защо така стръвно се самообругаваме. Да мразиш себе си, семейството си и родината си е нещо противоестествено. Ако търсиш позитивното, със сигурност ще го намериш. И няма да се оправдаваш с твърдението, че покрай нас е само кал и печал.
Да се шегуваме със себе си е едно, а да се оплюваме е друго – то хаби ценната национална енергия. Повече трябва да станат хората, които се възприемат и най-вече действат като част от решението, а не като част от проблема. Някои твърдят, че националното самосъзнание е отживелица. Препоръчвам им да съобщят това си мнение на американците. Или пък на французите. В краен случай и с гърците може да опитат.
Не съм привърженик и на фанатичното отношение към родното. Но много ми харесва, когато админите на форумите трият написани на латиница коментари. Ей богу, имаме уникална азбука, уникална история и сме адски талнтливи. Да, всеки човек/народ/общност може да похвали, все още не е забранено. Друг вместо нас няма да го направи. Важно е светът да знае, че не сме някакви смотаняци, мрънкащи южно от кръста на цивилизацията. Имаме рекорди, открития и постижения. Факт е, че сме доста силни, когато решим. Факт е, че децата ни са прекрасни – целият свят го знае. Факт е, че с повечко ум и труд можем да сложим в джоба си доста държави.
Повтарям: с повечко.
Евелина Гечева
18.04.2012 г.
