Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.05.2013 17:53 - Маркетолозите сигурно са полудели
Автор: gecheva Категория: Политика   
Прочетен: 1252 Коментари: 0 Гласове:
0



Маркетолозите, тези нови богове, сигурно са полудели. Усилията им да продават разни неща явно невинаги дават резултат и вече използват похвати, граничещи с психоатака. Положението е близо до военното. Мобилизацията е до крак.

На вратата се звъни. Отварям – някакъв объркан младеж се опитва да ми продаде билети за театър в комплект със спа процедури. Знам, че ако купя нещо дребно, после няма да се отърва от него и любезно отказвам. Но не, той настоява да подкрепя българската култура, защото му изглеждам интелигентна жена. Чудя се коя част от „не“-то не е разбрал и се опитвам да го разбера. Сигурно това е единствената работа, която може да върши докато учи. Или докато се мотае.

Току-що съм затворила вратата и звъни телефонът. Единият ми телефон. Питат аз ли съм, е – аз съм. Имали специално предложение за мен. Ако подновя договора си до еди-коя си дата, печеля специални отстъпки от цената. Помолвам да ми ги пратят на мейла, но отсреща обясняват, че трябва да посоча ден и час, в който ще си бъда на адреса, за да дойде техен човек и да преподпишем договора. Това вече леко ме изнервя и казвам, че предложението не ме интересува. Ама как така не ви интересува, ще бъде в удобно за вас време. Пак обяснявам, че изобщо не ми е удобна тази визитация и че не я одобрявам по принцип. Освен това ще отсъствам за дълго от София. Най-сетне успявам да отклоня и това любезно предложение.

Малко по-рано на другия си телефон получих предложение да спечеля нещо, но така и не му обърнах внимание. Просто се чудя как на третия ми телефон все още нищо не са ми обещали, предложили и наврели в носа. Но, както се казва, всичко предстои и трябва да сме оптимисти.

Това с телефона - както и да е, винаги можеш да го затвориш или да не го вдигнеш. Но като си вървиш по улицата, не си в такава безопасност. Не става дума само за натрапчивото пъхане на листовки в ръцете. То е сравнително безобидно. За разлика от случаите, когато те спират и държат да опиташ нещо – я мръвка насред пости, я мазилце някакво, я ново сирене, към което изпитваш принципно отвращение. Последното е малко нетактично според мен, защото не знаеш дали лицето ползва този артикул. Но щом специалистите по продажби така са решили, добре – те улавят потребностите ни във въздуха.

Но не винаги уцелват точното време, място и човек. Тогава се получава по-скоро обратният ефект. Една петъчна вечер в голям магазин пред мен върви двойка, очевидно скоро комплектована, и търси ароматни свещи. Романтика лъха и от хванатите им ръце, и от очите, абе...ясна е работата. И изведнъж момиче с промоутърски вид спира спред тях, обръща се към дамата и й предлага какво? Дамски превръзки. Тук свещите изгасват, очите помръкват и цялата планирана романтика се изпарява между стелажите. Дамата благодари любезно, мъжът си обръща главата настрани и не може да се разбере смешно ли му е или му е неудобно от свещената простота по принцип.

Мисля си, малко такт нямат ли тези девойки? Кой и как ги обучава? Иска ми се да си кажа мнението, но не се меся. Маркетингът е свещена територия, магазинът е храм, продажбите са религия със свои идоли и поклонници. И лекторите по маркетинг се превъзнасят, като че ли са новите месии. Знам ли, може и да са. В техните родни страни обаче едва ли някой ще даде сто долара, за да слуша откровенията им. А у нас им се организират семинари с помпозност, наподобяваща второ пришествие на божия син или поне папска визита. Щели да ни научат как да увеличим стократно продажбите си. Може, ама надали. Тук населението чисто физически намалява, а прирастът е от неплатежоспособни обществени слоеве. Резултатът е задръстване на един от мейлите ми със спамообразни съобщения за семинари. И всичките са свързани с продажби. Трия и моля Господа да си събере вересиите -  в буквален смисъл.

Доколкото може да се вярва на източници от интернет, западната култура вече надживява култа към продажбите и потреблението. И какво да се прави с един вече употребен кут? Да се прехвърли в развиващите се страни, усърдно следващи пътя на развитите. Ловко, но леко безсмислено. Бедни сме и никой не може да похарчи повече от това, което му позволява остатъкът от заплатата след ипотеката, лизинга и двете кредитни карти.

Има и добри опити на родна почва, не може да се отрече. Факт е, че има безброй успешни продажби. Но те се постигат от хора, достатъчно умело използващи световния опит в български условия. Другите, не дотам умели опити, са по-скоро дразнещи. Всеки може да даде такива примери, ако се замисли.

В един мол ходя най-често. Минавам по един и същи път, защото пазарувам от едно и също място. По средата на едно от фоайетата често има нещо като повдижно фризьорско ателие, но нещо като на крак, набързо и както ни падне. Та тази групичка младежи най-редовно ме спират с въпроса: „Извинете, изправяте ли си косата?“

Аз почти винаги съм с шапка и те не знаят дали изобщо имам коса. Но питат дали си я изправям. Имам си, слава богу, и то предостатъчно.  Обаче доста жени имат проблеми с косата и последното, което биха искали, е да ги обсъждат насред мола. Не говоря за еднократен гаф, а за маркетингов похват, който някой на някого е втълпил. Четири пъти седмично да ме питат изправям ли си косата, при положение, че си ми е права като тел по рождение, ей-това вече ме вбесява.

Да знаеш как се печелят клиенти е наука, изкуство и спорт едновременно. Наука – защото трябва да учиш, изследваш и експериментираш. Изкуство – защото трябва да имаш талант. И спорт, защото в това състезание мнозина участват, но малцина печелят. Пренесени на наша почва обаче някои западни похвати постигат не само негативен, но и комичен ефект. Пласирането на продукцията се превръща в доста безсмислено занимание, когато не е съобразено с реалностите.

Продажбите определено не са лесно нещо. Особено ако на всяка крачка някой нещо продава. Уви, така живеем днес -  продаваме си един на друг какво ли не, без да произвеждаме.

Моят дядо имаше 64 години трудов стаж и голяма част от тях бяха минали в търговията. С една негова фраза може да се обобщят глобалните усилия на маркетолозите: Търговията е проста работа, но не е за всеки.


Евелина Гечева
08.04.2013 г.

 




Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: gecheva
Категория: Политика
Прочетен: 194578
Постинги: 174
Коментари: 108
Гласове: 845
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031