Това е много хубаво, защото така двустранните връзки се укрепват по възможно най-мирния начин. Децата на село Бараково ще знаят, че обитават единственото село, което си има президент. И ще се възпитават в правилната посока. Освен това се отчита и културен обмен – ние им казваме как се казва селото – като президента им, те ни пращат Cartoon President.
За мащабите на САЩ вероятно е все едно дали са подарили картонен Обама на едно селце или на цяла България. За нас обаче е голяма чест американският президент да приветства жителите и гостите на селото, към което вероятно ще започнат да се стичат десетки хиляди, желаещи да видят новия паметник. Защото, както и да го погледнеш, това си е културна забележителност.
Малко са местата, където може да се види в цял ръст лидерът на водеща световна сила. Май няма друго населено място в България, където да има подобна 1D статуя. Дано бараковци да го сложат на подобаващо място, защото по света подобни картонени неща стоят обикновено пред ресторантите. Не бива да се допуска пренебрежително отношение, не бива, в никакъв случай.
Затова ще е най-добре картоненият Обама да стои не в читалището, а точно зад бюрото на кмета. Или пък вместо кмета. Това е само предложение, разбира се. У нас има пълна свобода на местната власт. Пък и на културно-просветната мисъл.
Възниква обаче един въпрос. Не политически, а по проста аналогия. Ленин беше от стомана. Понякога дори от чугун. Металните части често бяха съчетавани с бетон, мрамор и други времеустойчиви материали. От същите сериозни суровини бяха и Сталин, и Димитров и който се сетите от онова време.
Не можеше ли американските другари да заделят някой друг долар вповече и да ни дарят с нещо по-стабилно? Щото Ленин от чугун, а Обама от картон не е равностойно. И съвсем не отговаря на актуалната ни геополитическа концепция. Представете си какво може да се случи само от един най-обикновен дъжд. Сакън!
Евелина Гечева
19.01.2013 г.
