Колкото да се стараем, не можем да премахнем българо-европейската граница. Тя минава точно по миризмата на тоалетните. Оттатък не смърди. Отсам миришат дори парковете, пълни с деца.
София е прекрасен град, пълен с исторически забележителности. Иска ни се да стане европейска столица на културата. Иска ни се да е пълна с възхитени туристи. Но нещо не ни се получава. Може би има много причини, но сред тях със сигурност е онзи специфичен мирис, от който всяка друга нация доста би се срамувала.
На пъпа на столицата, в подлеза на метростанция „Сердика“, има прекрасен храм – „Света Петка Самарджийска“. Наред с огромната му стойност като исторически и архитектурен паметник той живее в народната памет като мястото, където вероятно е бил погребан Васил Левски.
И точно около тази светиня, около тази действаща средновековна църква, вони на тоалетна. Каквато, впрочем, няма в този подлез. С покачването на температурите и там, и в цяла София все по-нетърпимо смърди на вече пита един път бира.
Не по-малко миришат и другите подлези, в които няма охрана. Не са по-различни безистените, ъглите на кооперациите, входове на обществени сгради без камери...
Много ми се иска само общинската управа да беше виновна. Но нали не вярвате, че хората от „Московска“ могат денонощно да озаптяват столичаните, които нямат хигиенни навици? Или може би полицията да се ангажира малко по-сериозно?
Но каквото и да си говорим, този проблем е въпрос на манталитет. Уви, там е като при английската морава – подрязваш, поливаш, подрязваш, поливаш и така стотина години, докато се получи.
Първото, което родителите трябва да направят, е да научат децата си да ползват тоалетната. Така, както не подмокрят навсякъде из къщата, така трябва да е в града. Трябва, но не е. Стотици пъти съм виждала майки да изпикават децата си в градинката на тревата. Или до дръвче. Или просто така, на тротоара. Макар че на всяка крачка има кафенета и те предлагат чудесни, в повечето случаи безплатни тоалетни. Ако свикнат така от малки, кой впоследствие ще обясни на младежите, че не бива да се облекчаваш върху всяка стена, още по-малко – в центъра на една европейска столица.
Но и общината е длъжник на столичани по отношение на тоалетните. На най-оживените места такива просто липсват. В цялата Борисова градина има само една, и то – химическа, и то – невинаги работеща. При последната си разходка там със семейството ми преброихме десетина препикаващи храстите. Само за час! А като напече...с противогази ли да се разхождаме?
Пикаещото момченче, символ на Брюксел, е висше изкуство. Шега. Шедьовър.
А София, опиканата приказка, просто така си мирише...
Евелина Гечева
07.05.2012 г.
А да се само оплюваме, мисля, че ни е национална черта. Това не означава, че не трябва да се стремим към това, което е мото на постинга ти. Само за някаква там граница не мога да се съглася. Отдавна съм се убедил, че ние не сме по-ниско качество от т.н. европейци. И между тях има свине, разбира се има и свестни хора. Шарен свят.
Ицко
