Няма дете, което да не обича езика си. Всички малки българчета подхождат към буквите с любопитство и огромен интерес. Обичат игрите с думи, харесва им да пишат буквички и да знаят стихчета. Всяка детска и начална учителка би потвърдила това.

Какво се случва само след 7-8 години?

Mnoo ne6ta, mnooo....

Една голяма празнота зейва в този отрязък. Учениците научават какво ли не, само не и най-важното – езика свещен на своите деди. И никакви облекчени задачи на матурите няма да замаскират този проблем. Много по-добър ефект ще има, ако граматика се учи до зрелостните изпити. За тези, които не знаят, пояснявам: български език почти не се учи в горния курс. В езиковите гимназии – съвсем. Дори формално да го има в учебните програми и планове, практическите познания са минимални. Чуждият език се знае в пъти по-добре.

Става така, че от осми клас до зрелостните изпити пак зее празнота. Не се учат правописните норми, а се изискват при матурата. Някой вездесъщ чиновник е решил, че може да тормози десетилетия наред по този начин родители, учители и деца. Нямам нищо против частните уроци, но да се изпитват децата за нещо, учено преди две години, е издевателство. И няма кой да сложи край на тази малоумна практика.

Като че ли цялата обществено-държавна машина е устроена така, че българският език да изчезне, да се забрави, да бъде ненужен и неизползваем. Не се изисква при кандидатстване за работа. Не се проверява при заемане на висши постове. Не се популяризира по света.

От 2009-а година с група ентусиасти развиваме една инициатива, наречена „Бъди грамотен“. Тестваме деца и възрастни и даваме безплатни консултации. Тези, които решат теста си без грешка, получават награда. Схемата е ясна - което се стимулира, то процъфтява и се развива. Когато виждаш, че грамоността се цени високо, се стараеш повече със запетаите и пълния член.

Вече сме провели 90 състезания по правилно писане в цялата страна и в няколко български училища зад граница. В кампанията са се включили близо 18 000 участници от всички възрасти. Поддържаме отчетливо говорене по проблема, при това – с изцяло позитивен тон. Поощряването има съвсем конкретна измеримост, документирана в стотици снимки и репортажи.

Парадоксално е, но „Бъди грамотен“ не се финансира от МОМН.  Ведомството предпочита да разпределя парите си за дейности с неясен характер, с неясен механизъм и при пълна липса на отчетност и измеримост. Така поощряването на интереса към родния език остава като ненужна запетая, притисната от кръжоци по грънчарство и шиене на гоблени.

Nice, a?

 06.06.2012 г.