Евелина Гечева

- Г-н Берон, след 15 години работа в САЩ как ви изглежда България днес?
- България се промени много в последните 15-20 години, въпросът е дали това е само във външния вид или можем да говорим и за качествени изменения. Външно промените са силно изразени и не е нужно човек да е пребивавал в чужбина, за да може да установи това като факт. Особено в последните 6-7 години в България постъпиха сериозни инвестиции и в резултат обликът на големите градове чувствително се промени. Друг е въпросът дали за добро или лошо, но това всеки може сам да прецени.
За мен по-важен е въпросът дали и до каква степен са настъпили качествени промени в начина на водене на политика и приложението на управленчески прийоми. По първата тема, за мое съжаление, е трудно да се констатира напредък. Поне що се отнася до политическите партии, взели участие във властта от началото на прехода, продължават да са налице някои характерни негативни черти като дребнавост, егоцентризъм, тесногръди интригантства и най-вече политическа безпринципност. Налице е пълен дефицит на това, което на Запад наричат "the big picture" (или "голямата картина").
- Какво всъщност липсва?
- Липсва мащабното мислене и голямата визия, без която България няма как да догони т. нар. Първи свят. Относно управленческите прийоми, с приобщаването на страната ни в структурите на НАТО и най-вече на Европейския съюз, неизбежно започнаха да се прилагат професионални практики в българската администрация, съответстващи на страндартите и изискванията на тези институции. За нерадост, наблюдават се и други неизбежности, като например традиционното "гяволуване" и широко разпространеният стремеж да се заобикалят правилата, което е видно от пропуснатите възможности да оползотворим членството си в ЕС  на този етап. Едва ли се нуждаят от коментар управленчески прийоми, които неглижират корупцията и конфликта на интереси, докато не ни се скарат от Бюрксел и които омаловажават порочни практики като купуването на гласове и масова подмяна на вота.
- Какво ви накара да се върнете в Родината?
- Аз вярвам, че всеки от нас  дълбоко в себе си пази едно особено място за Родината като нещо съкровено, като нещо, за което винаги си заслужава да дадеш от себе си, така че идните поколения да се гордеят с това, че са българи. В тази връзка считам, че е необходимо, както аз, а надявам се и много други българи, получили образование и натрупали професионален опит в чужбина, да отделим време и усилия за прилагане на знания и умения за внедряването на т. нар. добри практики на местна почва. Убеден съм, че тази посока на действие е правилната не само за мен, но и за множеството по-млади сънародници, които тепърва започват професионалното си изграждане зад граница.
- Казвате, че сте постигнал американската мечта. Какво точно стои зад тези думи?
- Американската мечта е понятие, с което много се спекулира, но за себе си намерих смисъл в него. То се изразява в това, че човек наистина може да се докаже благодарение на собствените си усилия, стига да има ясна визия и достатъчно воля. Разбира се, това е постижимо в условията на ясни правила, където човек може да разгърне способностите си и да получи кореспондиращите резултати. В такива условия всеки има възможност да се изгради като личност и човек бързо научава, че не всичко, което лети, се яде.
- Баща ви - Петър Берон, е знакова фигура в българската политика. За какво най-често спорите с него?
- Неизменно е за мен да се чувствам нещо друго, освен горд с фамилията си и с личността, която е Петър Берон. Аз съм имал големия късмет да израсна под опеката на толкова забележителен човек, който се радва на признание и уважение не само в България, но и далеч отвъд границите й. Политиката като граждански дълг е това, което според мен продължава да е смисълът, който Петър Берон влага в дейността си като парламентарист. Аз най-добре знам какъв данък той е платил за участието си в прехода, но въпреки това винаги бих желал той да остане политически активен, дори и само за примера, който дава. Относно споренето, както се казва, там се ражда истината. Нашите политически спорове най-вече се обуславят от типично поколенчески различия - традиционната консервативност на по-възрастните спрямо сравнително либералните възгледи на по-младите. Разбира се, споровете между съмишленици винаги се разглеждат като дебати, в които няма място за антагонизъм.
- Защо българите възприемат политиката като мръсно занимание и се дистанцират от нея? Може ли да се промени това отношение?
- Лично аз бих се въздържал от подобни генерализации. За някои политиката, каквато се практикува у нас, безспорно е придобила съмнителен оттенък. До голяма степен това се дължи на дефицита на професионални традиции в този бранш благодарение на натрупаните деформации през годините на т. нар. народна власт. По време на прехода българската политика не се обособи като професионална тематика и изражение, а се превърна в начин за преследване и задоволяване на лични цели. Въпреки тези дадености аз съм дълбоко убеден, че страненето от политиката на широки слоеве от населението е само в ущърб  на обществото. Неучастието в политическите процеси води до задълбочаване на негативните явления, които са толкова остро критикувани. Политиката засяга всеки българин и затова е нужно гражданското общество да поддържа поне базисна степен на информираност и заинтересованост. Осъществяването на промяна в отношението към политиката е резонно да се реализира от същото това гражданско общество, а не да чака да бъде "спусната" от политическия елит.
- Какви промени са нужни в изборното законодателство?
- Промени в изборното законодателство е злободневен въпрос и там отново прозира опасността от заиграване с формулировки, които по-скоро да обслужват определени партийни интереси. Има идеи за повишаване на 4-процентовия избирателен праг и пр., посредством които да бъде ограничен достъпът на по-малки, но установени политически формации до реалната политика. От друга страна управляващото мнозинство на този етап не допуска предложения, като например въвеждането на мажоритарен елемент в избирателната система, който по мое мнение ще повиши степента на отговорност на народните избраници спрямо гласоподавателите. Пресен пример за това е отхвърлянето на законопроект на Димитър Абаджиев, в който се предлага 50-50 пропорционална спрямо мажоритарна избирателна система.

- Как може финансирането на партиите да стане по-прозрачно?
- Въпросът за финансирането на партиите е отново на дневен ред, както вече е традицията, когато наближат избори. Безспорно политическите партии са длъжници на обществото по отношение прозрачността на тяхното финансиране. Това се отнася особено за тези, които са участвали в изпълнителната власт през годините на прехода. При наличие на политическа воля от страна на управляващите, могат да бъдат въведени много по-строги мерки за обществен контрол върху финансирането на партийните централи. Тъй като такава политическа воля далеч не е гарантирана, един от начините, чрез които може да се постигне по-голяма прозрачност е ограничаване до минимум на възможностите за дарения от физически и юридически лица и значително увеличаване на държавната субсидия. Този подход първоначално едва ли би се радвал на широка обществена подкрепа, но той способства  за един баланс между политическите сили и ограничава възможностите за корупционни практики.
- Кое от американската политика можем да ползваме като модел у нас?
- Американската политическа система е в голяма степен принципно различна от практиките в континентална Европа. При нея има дълбоко изградени традиционни положения, които не биха били приложими в нашите условия. Въпреки това и оттам има какво да се поучим, като например голямата степен на отговорност към гласоподавателя, присъща на мажоритарната избирателната система. Това силно контрастира със съществуващите у нас практики, където дефакто парламентаристите са в положение да се съобразяват преди всичко с партийната йерархия.
- Как ви се стори кандидат-президентската кампания в САЩ?
- Кандидат-президентската кампания в САЩ е едно неповторимо събитие, което интригува хора от невероятно широк  диапазон в световен мащаб. Това стана видно от интереса към американските кандидат-президенти  дори на хора от родните села, които иначе не проявяват афинитет към гласуване. Най-силно впечатление прави ентусиазмът, който представените платформи предизвикват в широки маси от населението. Последните избори показаха, че на мнозинството от американците далеч не им е безразлично кой и върху каква платформа базира следващото управление на САЩ.
- По какъв начин отминалите зад океана избори ще се отразят на световния политически процес?
- В международен план изборът на кандидата на демократите се очаква да доведе в известна степен до разведряване на стагнацията от последните години в транс-атлантическите партньорства. От особена важност е очакваният политически кредит да бъде материализиран с най-бързи темпове, което ще се изрази с активизирането на усилията за решаването на широк кръг от международни проблеми, простиращи се от глобалното затопляне до ядрения щит на европейска територия.
- Извън глобалното, можем ли да очакваме конкретно отражение на тези избори в България? Вие лично на кой кандидат симпатизирахте и защо?
- За България последните американски избори не би трябвало да произведат особени промени. Отношенията между двете страни са до голяма степен институционализирани в рамките на партньорството ни по линия на НАТО и в по-общ мащаб спрямо Европейския съюз. Относно моите симпатии, аз не съм привърженик на теорията за познатото зло. По принцип харесвам повече тези, които дръзват да призоват към промяна на курса, особено в случаите, когато тя се предлага в условията на криза.
- Живял сте доста и в Европа. Как чужденците възприемат нашата страна?
- С риск да съм прозаичен, чужденците възприемат нашата страна по начина, по който я представим. У много наши сънародници се наблюдава нелицеприятният навик да се оплакват, включително и в чужбина, от житейските си проблеми, които те свързват в една или друга степен с България. Искрено се надявам, че това няма да се наложи като характерна черта на българите, по която хората в чужбина да ни разпознават.
- Ние самите оценяваме ли се обективно? Май не умеем да се презентираме достатъчно добре пред света, вие как мислите?
- Процесът на прехода развенча много от митовете, насадени по време на комунизма. С отварянето на държавата ни към света и особено през последните години, в условията на безвизово пътуване, много от нашите сънародници имаха възможност да съпоставят своите възможности и бит. В резултат, според мен, напоследък се наблюдава по-реалистична самооценка. Относно презентирането ни зад граница, това е свързано с предходния въпрос. Американците имат една хубава приказка, че всички политики свършват на бреговата линия. Това означава, че домашните противоречия не трябва да се експонират навън. Същевременно, крайно време е българските институции влязат в ролите си, за да не се чувстват сънародниците ни принудени да търсят правата си чрез международните организации.
- Очаквате ли предсрочни парламентарни избори?
- Въпросът с предсрочните парламентарни избори от много време насам виси като дежурен, което може да се счете като един вид оценка за настоящото управление. Аз съм на мнение, че няма нищо страшно в едни предсрочни избори, предвид алтернативата, която предлага ГЕРБ и перспективата за едно обединение на политическите формации с дясно-центристка ориентация. Видно е, че голямата част от българите са неудовлетворени от сегашното си положение и нови възможности за избор следва да са добре дошли.
- Все пак много се говори за предсрочен парламентарен вот. По какъв начин според вас той наистина може да се случи?
- На теория един предсрочен парламентарен вот може да се предизвика основно по два начина. Единият начин е Народното събрание да бъде принудено да се саморазпусне под натиска на масово народно недоволство. На този етап няма индикации за такова развитие на нещата, а и в обозримо бъдеще. Вторият вариант е в случай на сериозен разкол в управляващата тройна коалиция, когато един или двама от коалиционните партньори решат да напуснат преди изтичането на мандата. Много се говори за недоволство в редиците на НДСВ от загубата на доверие в резултат на участието на тази партия в тройната коалиция. Въпреки че горното може да се отчете като безспорен факт, засега няма видими признаци, че жълтото ръководство има намерение да торпилира коалиционното споразумение. От друга страна, имайки предвид силния натиск върху ДПС понастоящем и критиките от ръководни кадри в червените редици, там също се чуват гласове за търсене на други форми на сътрудничество като либерален алианс и пр. Последното е малко вероятно, тъй като БСП на този етап се явява като единствен възможен коалиционен партньор на ДПС в едно бъдещо правителство.
- Можете ли да направите прогноза за състава на следващия парламент? Да очакваме ли нови партии, формации и коалиции?
- По мое мнение е още твърде рано да се правят такива прогнози, имайки предвид  динамиката, с която се появяват нови коалиционни формации и прегрупиранията в дясното пространство. Със сигурност може да се каже, че ГЕРБ, БСП и ДПС ще присъстват в следващия парламент. Оттам нататък са възможни много сценарии, тъй като има значителни части от електората, които са в търсене на свое представителство. Несъмнено ще има някакво обединение между традиционните десни партии, както и представителства на патриотични и националистически сили. Под въпрос остават също така и ултралевите, които понастоящем не без основание се чувстват загърбени от политическата класа.
- Какво според вас ще се случи в дясното пространство в непосредствено бъдеще?
- В известен смисъл консолидацията на дясното пространство е неизбежен процес, имайки предвид мощния стимул, който появата на ГЕРБ даде в тази насока. С утвърждаването на ГЕРБ сред формациите, членуващи в Европейската народна партия, българската десница не може повече да се разглежда в чисто опозиционен план, както бе в последните години. Едно бъдещо дясно-центристко управление става все по-обозримо и това е мощен стимул за изглаждане на различията най-вече между ръководствата на "старите" десни партии, които се явяваха основна пречка за десницата да участва пълноценно в политическия процес през последните два мандата. В каква форма ще се материализира тази консолидация, ще стане ясно в следващите два-три месеца, но такава несъмнено е неизбежна.
- Каква е темата на настоящата международна среща в София, организирана от Европейския демократически институт?
- Европейският демократически институт, под председателството на народния представител Димитър Абаджиев, е съорганизатор на международна среща от 14 до 16 ноември в хотел "Арена ди Сердика". В партньорство с Международния републикански институт, базиран във Вашингтон, форумът събира редица неправителствени организации от Източна Европа за дискутиране на въпроси, касаещи утвърждаването на демокрацията и подпомагане на партии в тази насока. Участниците в срещата са в сътрудничество с Европейската народна партия като организации, споделящи ценностите на либералната демокрация.

Визитка
Роден на 30 ноември 1966 г. в София. Политолог, икономист, специализирал във Вашингтон, Център по стратегически и международни проучвания (CSIS). Преподавател в Техническия университет в София, специалност "Европейска интеграция". Главен експерт в Народното събрание.


Вестник "Политика", 14-20 ноември 2008 г.