Контрасти и свинщини по българо-китайския календар

Възходи и падения на националната гордост белязаха 2007-а

ЕВЕЛИНА ГЕЧЕВА

Годината на свинята по китайския календар не мина, без да остави свинщини по българския. Някои сами си ги направихме, други сътвориха политиците, трети ни дойдоха като международно позвъняване.

Истина е, че по празниците опразнихме магазините и банкоматите, което значи, че не сме бедни. Истина обаче са и ровещите по контейнерите, и оцеляващите на биологично ниво, и класациите на ЕС за най-бедни страни-членки.

Двата свята продължават да си съжителстват у нас, а 2007-а още повече задълбочи контраста между тях.

Един национален резултат е абсолютно безспорен - станахме първи в света по ръст на цените на имотите. Две уважавани агенции потвърдиха, че скокът е с 30% спрямо миналата година. Какво ли ще означава това? Че поданици на английската кралица все по-масово ще се заселват у нас, търсейки чист въздух? Едва ли. Най-вероятно означава, че някои ще забогатеят, защото са знаели къде да вложат парите си. И че който е сколасал да купи навреме, също е сред печелившите, да им е честито. Така или иначе, фактът осигури известен възход на националната ни гордост.

Годината остави следа и в благосъстоянието на хората от третата възраст. Пенсиите реализираха невиждан скок от цели 10 процента. При пенсия от 140 лева това са си цели 14 лева или направо две кила сирене.

Световната банка ни зарадва, че към 2040 година ще стигнем европейския стандарт на живот. Но само ако си увеличим производителността. Винаги има едно "ако", особено, когато става дума за качеството ни на работа. Едва ли в друга страна има понятие "произведено в петък", или "ден на майстора". А "елате утре" пък си е чисто наш принос в световната административна съкровищница.

Богати сме!

Това твърдение е вярно за всички онези, които изкупиха последните модели от тазгодишния автосалон. Както и за онези, които пазаруваха на воля на изложението Lux Only. Дай Боже, тези хора да стават все повече в отечеството ни любезно.

Богати сме и по други показатели. Всеки се движи с автомобила си, защото "ово е стандарт". Нищо, че въпросният автомобил в повечето случаи е връстник на демокрацията. Не ни стряска ни цена на бензин, ни екокатаклизъм.

Лафът "Газ до дупка" вече се материализира, а дупката е онази, в която на никого не му се влиза. Напъните кой да е по-по-най доведоха до гробищния вид на пътищата - през километър се редуват лобни места. В тази класация едва ли някой може да ни се опре. Но в белите страни такива класации не правят, а в Третия свят няма толкова автомобили на глава от населението.

Бедни сме!

Това си личи не толкова от продължаващите да просят по тротоарите и по кръстовищата, колкото от сравненията с други страни. Британците, например, смятат за богати само хората, притежаващи активи за над 400 000 паунда. Вследствие на това при тях понятието милионер силно е девалвирало. Не че у нас не е…

Че сме бедни, си личи и по храната, която ядем - дори най-скъпите продукти са далеч от световните критерии за качество.

Но най-много си личи по децата ни. Грижата на държавата за тях се свежда до 18 лева месечно. Догодина, живот и здраве - по 25. Това отношение към собственото ни бъдеще показва и бедност от друг разред, но на нея няма да се спираме, за да не си разваляме настроението. Скоро вероятно ще се раждат повече българчета зад граница, отколкото у нас. И ще бъдат, съответно, американски или германски граждани, защото с раждането там майката получава реално насърчаване да отглежда този гражданин.

На всички трябва да е ясно, пък е и видимо - Орешарски не е Дядо Коледа или Дядо Мраз, а Масларова не е Снежанка. Подаръците от правителството бяха дотук. Може би и на това трябва да сме доволни. Все пак им се дават някакви пари на по-бедните, а не им се вземат.

Абонамент за блокади

Столичани се абонираха за блокади тази година. Друг път това се случваше само при идването на някакви височайши особи - държавни глави или делегации. Но какво е истинска блокада на столица тази година се видя няколко пъти. През февруари таксиметровите шофьори се скупчиха край парламента и около Орлов мост. Постигнаха исканията си, без да усетят, че те се отнасят до печалба за фирмите, а не за шофьорите. Последните си навлякоха само обществена неприязън, защото попречиха на много хора да ходят на работа.

Станаха и други блокади - през май комбайни блокираха пътищата в страната. През юни пироговци блокираха близките до болницата им кръстовища, а в края на лятото и началото на есента учителите поставиха своите проблеми по изпитания от шофьорите начин. Те също получиха противоречив резултат.

Най-високото /в сантиметри/ ниво на блокаж обаче беше проведеното световно по сноуборд. То отнесе и най-високодецибелните протести от страна на обикновения столичанин.

Блокадите на София обаче не са най-запомнящото се от 2007. В календара на свинската година се вписаха два вота - за евродепутати и за кметове.

Избори без предразсъдъци

Гордостта на БСП се сломи, когато Азис беше поканен да пее за нейната кампания за евродепутати. Предразсъдъците на левицата останаха на заден план. Но за малко. Впоследствие се разбушува скандал, който тресе столетницата два месеца, а ехото заглъхва и до днес.

На тези избори почти никой не знаеше кого точно праща в Европарламента. Абсолютно непознати лица се усмихваха от плакати и телевизионни канали. А българите откровено си признаваха, че не знаят за кого гласуват.

ГЕРБ спечели с гръм и трясък неподозиран резултат. И доказа, че е печеливш кон. Мераклиите за власт се метнаха на него почти веднага - на местните избори. Преплакнати и през червена, и през синя, и през жълта вода кандидати на ГЕРБ днес кметуват напук на предразсъдъците, че човек трябва да е политически моногамен.

Имаше и опит възходът на Бойко Борисов да бъде възпрян. Щатско издание го определи като свързан с подземния свят. Де го чукаш, де се пука - феновете на Бойко, които недолюбват американския империализъм, се сплотиха след тази атака. А самият Борисов видя поръчители в средите на БСП.

В изборите, както във всяка игра, имаше и губещи. Те обаче са много по-добре от онези, които постепенно изчезват от политическата сцена. И на които им остава само утехата, че някога и те са се препъвали по червения мокет в парламента.

Мишлета ръфат ченгета

Може да ви звучи добре, но е само метафора. През април най-после бе избрана Комисия по досиетата. Тя започна да разсекретява прашасалите архиви на ДС, следвайки закона. Имаше и доста засегнати. Тепърва вероятно ще има още повече. Никакъв ефект нямаха гражданските инициативи, настояващи ДС да се оттегли от всички нива на управление, започвайки с президентската институция. А отношението на Европа се свеждаше до нещо от типа на "Сами сте си ги избирали".

И най-логичното нещо беше да се набута комисията в помещения, където мишлетата в буквалния смисъл да довършат досиетата. А реалните ченгета реално да си управляват. Нещо, с което сме свикнали. И нещо, с което се чудим да се шегуваме ли, или направо да емигрираме.

Политически салтоморталета

Циркът, наричан за благозвучие политическа арена, не мина без специални изпълнения. Почти салтоморталета. Битката за марката СДС приключи. Петър Стоянов, който се беше зарекъл да възроди доверието към синята партия, подаде оставка. Без много шум. Новото ръководство се опитва да е диалогично. Въпросът е има ли с кого да води този диалог. Както се видя в самия край на годината - дори с БСП е готово. Е, както би казал средностатистическият оптимист - време беше да си дойдат нещата на място.

С царската партия се случиха още по-неприятни неща. През юни конгресът на царската партия показа, че не всичко в нея е рози и лилии. Бунтарите се опитаха да покажат, че и в сянката на короната има живи организми. Но за разлика от онези на дъното на океана, тези се оказаха с амбиции. Така или иначе новата парламентарна група е факт. Според някои наблюдатели това е красив скок от едно политическо измерение в друго. Според други си е салтомортале пар екселанс.

И се оказа, че единственото безспорно събитие на годината - връщането на медицинските ни сестри от Либия, изобщо не е в резултат на водената българска политика. Чия точно е заслугата, не е редно да определяме, важно е, че мъчениците ни са си у дома.

Наздраве!

На финала на китайско-българския календар депутатите съвсем според символа на годината си вдигнаха заплатите. Да не говорим, че си взеха и почивка, немислима за обикновения работещ. Да, но той в повечето случаи си има работодател. А депутатът няма, колкото и странно да звучи. Няма такъв субект, който да уволни или поне да смъмри народния избраник. Няма механизъм, по който да бъде отзован. Вече не можем и бюджета им да контролираме - колкото си поискат, толкова пари си гласуват.

Може пък да има резултат, ако всеки от нас пожелае да има промяна. Да се редуцира корупцията до приемливи не за ЕС, а за нас самите нива. Което означава да спре рекетът на чиновника над обикновения гражданин. Да се върне здравеопазването към нормални граници, вместо да се превръща в лабиринт от пътеки. И да се гордеем, че сме българи, както по волейболни поводи, така и по други. И да не ни е толкова трудно да ги намираме, а по-често да имаме повод да кажем:

Наздраве!

Вестник “Монитор”, 29.12.2007 г.