Божието - Богу, другото - в Google Евелина Гечева

Изучаването на религия в училище се превърна в поредната образователна драма. Този път - с дъх на тамян.
От цялата шумотевица става ясно най-вече това, че конфликт между инициативния комитет за новата учебна дисциплина и духовниците на практика няма. И двете страни държат религията да прекрачи училищния праг. Спорът е за начина, по който това да стане - като едновремешното вероучение или като познавателен предмет. И, както обикновено, истината е някъде по средата.
Часовете по религия със сигурност ще помогнат за по-доброто нравствено възпитание. Може да намалее детското насилие. Такава програма ще се противопостави на уличното въздействие, където чалгата е най-малкото зло, до което се докосват учениците. Там са наркотиците, детската проституция, детската порнография и всички видове насилие.
Би било наивно да вярваме, че обучението по религия ще се справи от раз с всичко това. Но поне може да се направи опит. Ако всеки Божи ден се отделя време да се говори за нравствени категории, едва ли ще е зле за децата. Те мислят, че всичко могат да намерят в интернет и не са далеч от истината. Но може би е редно да знаят, че има и друг свят, в който властват духовни категории. И че дори ядрените физици обясняват с Господ това, което науката не може да обясни.
Едва ли някой ще се наеме да оборва твърдението, че вярата в Бог, с каквото и име да е наречен той от вярващия, е въпрос на традиция. Поколения българи са били възпитавани в такава вяра. После поради ред причини идват поне две поколения, възприемащи вярата по друг начин.
Преди няколко години проучване показа, че около 60% от българите се признават за атеисти, макар че спазват религиозните традиции. Ако днес се направи подобно проучване сред родителите, резултатите няма да са по-различни. Затова по-голямата част от тях не желаят религията да се изучава от децата им нито под формата на вероучение, нито по някакъв друг начин. Основното им възражение е това, че часовете по религия ще стоят неадекватно във времето на информационните технологии.
От другата страна са децата. Над 14 000 до момента са малчуганите, записали се да изучават религия като свободноизбираем предмет. Програмата, която е подготвил инициативният комитет, предлага и такъв вариант, но за по-големите. Това показва, че поднесени във вид на притчи и приказки, религиозните сюжети са интересни за децата. Може би консенсусът ще се постигне, ако се приеме религията да е свободноизбираем предмет, а не задължителен. Който иска - да ходи, който е против - да пропусне.
Така редом с полезните за материалния свят знания ще има и такива за духовния. И Божието ще се даде Богу. Всичко останало може да се намери в Google.

Вестник “Монитор”, 30.01.2008 г.

иска да пропусне?
"Може би консенсусът ще се постигне, ако се приеме религията да е свободноизбираем предмет, а не задължителен. Който иска - да ходи, който е против - да пропусне."...

а родителите ще решат дали да ходи. Само ако е в по-горните класове, ще може да избира самостоятелно. Не е ли по-добре така, вместо да е задължително?