Цар Симеон е оглавявал екипа, сътворил днешната ни азбука, съобщи пред "Политика" проф. Георги Бакалов. Сензационното си твърдение той аргументира с изследване, според което кирилицата е създадена в Плиско-Преславската книжовна школа, ръководена от Симеон.
Идеята била да се постигне максимално сближаване между гръцката и латинската азбука, а царят познавал отлично първата от тях. По този начин щял да се постигне християнският универсум, тъй като глаголицата била съвършено различна. "Тя няма нищо общо с нито една графична писмена система и трудно се пише на нея. Докато значителна част от буквения състав на кирилицата прилича на латинските и гръцките букви. Разбира се, добавени са и нови знаци, които отговарят на славяно-българската реч", твърди проф. Бакалов.
През 1988 г. излиза монографията на двама специалисти - професорите Красимир Станчев и Георги Попов. Те изказват пълно несъгласие с тезата на Теофилакт Охридски. Хронистът твърди през XI век, че свети Климент Охридски е създал кирилицата. Нарекъл новата азбука така по името на своя учител Константин Философ - Кирил. Тогава Теофилакт съставя житието на Климент и се опитва максимално по агиографски образец да придаде значимост на неговото дело. За целта му приписва нещо, което днес не се потвърждава от историческите извори.
Разкопките в Североизточна България около старите столици и култовите средища - Мадара и Равна показват, че има епиграфски надписи на кирилица, преди те да се появят в югозападните български земи - Охрид, Струмица и Главиница, където е работил Свети Климент. "Би било неестествено в региона, където работи създателят на кирилицата, да няма данни за нея, а такива да се появят много по-далече от това място", смята проф. Бакалов.
Често у нас се забравя или по-точно се неглижира фактът, че създателите на глаголицата са Свети Кирил, брат му Методий и техните ученици, между които Климент Охридски. Тя не влиза в широка употреба по българските земи, както това се случва с кирилицата.
Глаголицата се запазва в друга територия. В Хърватска, например, се ползва в някои манастири като вид тайнопис. Днес е локална азбука на католическата епархия Крижевци в Хърватска.
Българската писменост се откроява през XV век. Но днешната книжовна форма на езика, който е доста различен от старобългарския, се формира през XIX век. Преди това се е ползвала оригиналната кирилица, която съдържала 44 букви, съответстващи на 44 звука.
Преди два века българската фонетична система отбелязва сериозни промени. Броят на използваните звукове се редуцира. Това налага да бъде променена и азбуката, като буквите остават 32. Тази модифицирана азбука се използва до 1945 г., когато се провежда така наречената ОФ-реформа. С нея се премахва употребата на ятовата гласна, популярна като "двойното е", и на голямата носовка. Отпада и краесловният ер - прословутото "Ъ" в края на думите. Така модерната българска азбука остава с 30 букви.
Немалко мераци за собственост върху кирилицата се проявяват от македонска страна. Тезата, че Свети Климент Охридски е създал кирилицата специално за нуждите на "македонските" славяни, е крайъгълен камък в идеологията на македонизма. Тя се крепи на "основополагащото" твърдение, че Кирил и Методий са етнически славомакедонци, родом от Солун, чието дело е неразделна част от "македонската" история. Потвърждения за тези твърдения в историческите извори естествено няма, но те и досега продължават да шестват сред "научните" среди в Скопие.
Колкото до твърденията на някои изследователи за руски произход на кирилицата, те отдавна са опровергани. Проучванията показват, че при преписването на житията един от преписвачите е допуснал грешка, като е сменил думата "сурски" с "руски". Според проф. Бакалов Кирил е видял в Херсонес сурски (сирийски) писмена и човек, който говори на тях. "Става дума за наличието на семитски език и най-вероятно - за еврейско писмо, което има своите последователи в Хазарския хаганат и Кримския полуостров", твърди проф. Бакалов. 

Вестник "Политика", 23-29 май