Вели Чаушев пък прочете от сцената послание от Шекспир. "Ако ти играеше ролята на Жулиета, то половината Верона щеше да е изтровена, но ти и Ромео - живи и здрави", се казваше в шеговития поздравителен адрес.
Истината за Стоянка Мутафова е, че наистина се отличава със желязно здраве. Слави се като един от каръците в актьорската гилдия. Постоянно пада по сцената или нещо пада върху нея. Но се разминава като по чудо без усложнения - бързо се възстановява и хуква пак да играе.
Не е за вярване, но е родена през 1922 година. Шегува се със себе си, че не помни годините си. Мутафова е живото доказателство за това, че времето е безсилно пред големия талант. За 80-годишнината си през февруари 2002 г. предприема турне и обикаля сцените на 20 града. Колко хора на тази възраст биха предприели нещо повече от разходка из квартала? Невероятният дух на актрисата е това, което я държи в кондиция. "Като бях малка, една гледачка ми каза, че ще бъда герой на мегдана", разказва за себе си Стоянка Мутафова. Предсказанието се сбъдва, а актрисата дава това заглавие на биографичната си книга, претърпяла вече две издания.
Наскоро Алеята на славата се сдоби с две нови звезди, които би трябвало да са там много отдавна - Мутафова и Калоянчев. Доайените на българската сцена получиха още една награда за всичко, което са давали от себе си десетилетия наред.
Наричат Мутафова хулиганката на българския театър. Сравняват я с Ниагарския водопад. И има защо. Тя носи в себе си огромна сила, а с чувството си за свобода заразява всички наоколо. Не се бои да казва това, което мисли, да е остра, когато е необходимо и да прави това, което намира за правилно, независимо дали се вписва в нормите или остава извън тях.
"Имам две имена. Кръстена съм Стояна на дядо ми, но преди много години при написването на документ сложили и едно "к". Тогава колега ми каза: "Не го махай това "к", то носи късмет". Второто ми име е Мария, значи Стоянка-Мария. То е на Дева Мария, за да ме закриля", обяснява Мутафова. По настояване на баща си - писателя Константин Мутафов, завършва класическа филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Кандидатства в Държавната театрална школа при Народния театър. Тогава баща й пише писмо до директора на трупата Владимир Полянов, в което настоява дъщеря му да не бъде приета.
Съдбата е решила друго. Стоянка партнира на Кръстьо Сарафов в радиопиеса, след което големият артист лично уверява баща й, че дъщеря му има безценен талант, който трябва да развива. Така Стоянка завършва и Държавната театрална школа в София. През 1946 г. Мутафова заминава за Прага. След две години завършва "Актьорско майсторство" и дебютира на сцената на театър "Диск". От 1948 г. играе в Народния театър "Иван Вазов", а през 1956 заедно с легенди като Георги Калоянчев, Татяна Лолова и Георги Парцалев участва в основаването на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов". Там играе до 1991 г. След пенсионирането си продължава да се изявява както на неговата, така и на други наши сцени.
През 1963 г. Стоянка Мутафова получава званието "Заслужил артист", а през 1980 г. - "Народен артист". Носител е на орден "Кирил и Методий" - І степен (1962 г.), "Народен орден на труда" - златен (1972 г.) и "Стара планина" (2002 г.). През 2002 г. Стоянка Мутафова получи "Аскеер" за цялостно творчество.
Десетки женски съдби изигра актрисата на сцената на Сатирата. Незабравими остават Елена Станиславова от "12-те стола", Анна Андреевна от "Ревизор", Мамаева от "И мъдрият си е малко прост". Образът на Баба Гицка от "Големанов" пък стана наистина христоматиен.
С присъщата си лекота граддамата на българския театър се превъплъти във Фьокла от "Женитба" и във Вдовицата от "Как се обира една банка". Изигра еднакво ярко и Бабката от "Биволът", и Майката от "Светото семейство", и Коробочка от "Мъртви души". Казват, че който не я е гледал на театрална сцена, е пропуснал половината си живот.
Твърди, че най-много мрази въпроса „Как изиграхте този образ?". Тогава си спомня за Петя Герганова и я цитира: „Отде да знам - казваше тя. - Аз ако можех да го обясня, нямаше да мога да го направя."
Цветни, живи и запомнящи се роли има Мутафова и в киното. Далеч назад ни връщат филмите с нейно участие "Специалист по всичко", "Любимец 13", "Топло", "Бялата стая", "Кит". А многобройните й телевизионни изяви в последните три десетилетия я правят изключително популярна.
Реалният й живот е бурен също като артистичната й кариера. Стоянка Мутафова има три брака. През 1946 г. се жени за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер. Тогава тя е на 23 години, а той - на 51. Двамата отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага.
Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него актрисата има дъщеря - Мария. Третият съпруг е актьорът Нейчо Попов, за когото тя казва, че е любовта на живота й.
Стоянка Мутафова има много прозвища. В гилдията я наричат Госпожа Стихийно бедствие, Лудетината, Диагнозата Мутафова. Без преувеличение можем да я наречем и Царица на смеха. Защото нейният смях или смях от нейни роли кънти и ще кънти във всеки български дом.
Искреност и непосредственост лъхат от всяко нейно интервю, от всеки контакт с нея. И въобще не са й присъщи превземките и опиянението от себе си. В автобиографията си „Герой на мегдана" актрисата пише: „На вас, уважаеми зрители, които никога няма да ми напишете писмо, няма да ме дръпнете за палтото на улицата с думите „Кажи някой майтап", няма да ми поискате автограф, няма да ми ръкопляскате за щяло и нещяло, благодаря ви. Не ви виждам, но то не е защото не съм много наред с очите, след като един капак ме фрасна яко по главата, докато играех във „Великолепния рогоносец". Нито защото се правя на велика. Откак театърът светува, артиста много очи го гледат. Но за мен са ценни вашите. Още веднъж ви благодаря. Ваша Стояна."
Вестник “Политика”, 02.04. 2009
