Цялото ни политическо поведение в последните години доста напомня прояви на махмурлук. Пиянството, впрочем, е било доста отдавна - още по времето на Дядо Вазов, който му посвети цяла глава в "Под игото". За изминалия период можем да се похвалим с едно кратко опиянение около 1989-90 година и оттам насетне - мъки.
Идеята да се протестира пред парламента в първия му редовен работен ден е много добра. Властниците трябва да помнят, че не управляват безропотен добитък. Пък и ще се види колко са българите, готови малко да постудуват, за да изразят позиция.
Въпросът обаче идва точно като неизменното главоболие след препиване. Какво предлагаме, отивайки на този протест? Да си ходи правителството? Супер! И да дойде кой? Дядо Коледа си мина по реда. Изборите са лятос. Ако искаме предсрочни, трябва или революционна обстановка, или парламентарно решение.
Опозицията вероятно ще се присъедини към протеста. Вероятно ще подпомогне - съвсем дискретно - неговото организиране. Но ако иска да е истинска алтернатива на сега управляващите, трябва да го оглави публично и да отстоява исканията, докато се изпълнят. Те, за съжаление, още не са формулирани. И точно това може да обезсили бунта.
Ако се явят вкупом млекари, зърнопроизводители, студенти, майки и футболни фенове, трудно ще се артикулира някакво общо послание. По всякаква логика то може да бъде свързано само с избори. И пак стигаме до въпроса дали опозицията ги иска. И доколко за нея е важно това, което се случва в интернет. Там набира скорост една съвсем друга опозиция - много по-единна. Е, нея си я наблюдават хората, на които се плаща за това.
Младите, пък и по-зрелите, на които им е дошло до гуша от политическите шарлатани, трябва да знаят какво точно искат. И доколко то е изпълнимо. За да не се превърне протестът в илюстрация на казаното от Наполеон, че по-страшно от опиянението е само опомнянето.
Хубавият призив "Да изметем боклука" има смисъл само ако сме сигурни, че после няма да видим нещо по-лошо - върху метеното.
Вестник "Политика", 9-16.01.2009 г.